Родена от светлина

Има душѝ, които не просто вървят през живота…
те оставят след себе си светлина.

Тя пристъпва по звездите,
сякаш небето е създало път единствено за нея.
Крилете ѝ разгръщат тишината на Вселената,
а златните лъчи шепнат,
че дори в най-тъмната нощ някъде ни очаква чудо.

Тя не бяга от земята,
нито принадлежи изцяло на небето.
Тя е онова вълшебно място между мечтата и реалността,
където надеждата има крила,
вярата озарява пътя,
а сърцето си спомня колко е красиво да вярваш.

Може би във всяка от нас живее по един ангел –
понякога уморен, понякога забравил крилете си,
но винаги способен отново да открие светлината.
Защото не е нужно да имаш крила,
за да докоснеш небето.
Нужно е само да не изгубиш светлината в себе си.